България №1 по неравенство на доходите в ЕС – най-богатите 20% взимат 8 пъти повече от най-бедните

България е страната в ЕС с най-голямо неравенство в доходите на населението. Най-лошото е, че то продължава да се увеличава, вместо да намалява.

Неотдавна на сайта на Евростат се появиха данни за това колко е била през 2019 г. разликата в заплащането на 20-те процента от населението на България с най-ниски доходи и други 20% от хората, които получават най-високите.

Тя е 8,1 пъти, тоест най-богатите получават 8 пъти повече от най-бедните. Ако вземем само 10% от най-бедните българи и ги сравним с десетте процента най-богати, разликата ще е още по-драстична. Но 20% се приемат от статистиката за еталон и позволяват да се правят сравнения с другите страни членки, а и с целия свят.

Засега данните за 2019 г. не са готови за всички страни членки. За предишната 2018 г.  тази разлика беше по-малка – 7,66 пъти.

В това подреждане България е на последната позиция в ЕС от доста време и само някои съседни държави, които не са в съюза, имат по-високо неравенство. Средното за ЕС равнище на тази разлика през 2018 г. например беше 4,77 пъти. В Дания то е най-малко – под 3 пъти.

През 2017 г. неравенството в доходите в България е било още по-голямо, отколкото през 2019 г. – хората с най-високи доходи тогава са получавали 8,2 пъти повече от тези с най-ниски доходи, като средното за ЕС равнище е било 5,1 пъти.

В тези изчисления не става дума само за заплати, а за подреждане в зависимост от всички доходи – заплати, наеми, приходи от земеделска земя, социални помощи и т.н.

Ако отнесем например само минималната работна заплата (610 лв.) към най-високите известни възнаграждения в държавния сектор, които се получават на основанието на закон, разликата ще излезе още по-голяма – над 28 пъти.

Борбата с неравенството в доходите е особено важна за България, тъй като през 2018 г. Съветът на ЕС, давайки подкрепа да влезем в чакалнята на еврозоната, отправи пет препоръки. На трето място – веднага след реформирането на държавните фирми и намаляването на задлъжнялостта в частния сектор, попаднаха рискът от бедност и борбата с подоходното неравенство.

Борбата с неравенството в доходите е и част от глобалната политика на МВФ и Световната банка. Просто защото предишната цел беше изкореняването на крайната бедност в световен мащаб, а тя до голяма степен е вече постигната.

Сложното в случая е как да се постигне намаляване на неравенството в доходите, след като хората не полагат еднакъв труд и усилия. Освен това, ако целта е пълно изравняване на доходите и това някак си бъде постигнато, ще изчезнат всякакви стимули за образование и квалификация у хората и предприемаческите усилия няма да имат никакъв смисъл.

Вече сме живели в общество, което е било на другия край на класацията по неравенство, и знаем от опит, че това рано или късно води до крах на икономиката.