Гасне основната подкрепа за ГЕРБ – усещането за стабилност

 

 

Блясъкът на ГЕРБ, партията, която от първото си участие в парламентарни избори през 2009 г. никога не е получавала под един милион гласове, гасне. Гасне пред очите ни основната подкрепа за ГЕРБ – усещането за стабилност.

Защото каква стабилност, когато всички новинарски емисии, почти двадесет дена започват с една новина – антиправителствените протести в столицата и в големите български градове. Включително в медиите, минаващи за проправителствени.

Досега Гражданите за европейско развитие на България разчитаха основно на избирателите, които искаха точно това – европейски вектор, съчетан със стабилност, без много – много да се вълнуват от идейната (и не само) чистота. Не е никаква тайна, че ГЕРБ няма идеология и затова толкова често е наричана „партия на властта“.

За ГЕРБ пускаха бюлетина бивши гласоподаватели, както на десницата – защото „ще ни пазят от комунистите“, така и на левицата – защото виждаха в основните функционери на партията на Бойко Борисов „наши хора“ – бивши членове на БКП или техните деца.

За ГЕРБ гласуваха тези, които искаха спокойствие и предвидимост без политически турболенции в рамките на поне десетина години (следователно на два – три мандата), което традиционните БСП и СДС не им предложиха.

За ГЕРБ, както особено след избори подчертаваха различни анализатори, гласуваше армията на чиновниците – държавни и общински, а те според някои са 700 – 800 000, но със сигурност – доста над половин милион.

И цялата тази подкрепа се разколебава пред очите ни.
Колкото по-дълго време продължават протестите, толкова повече страната ще започва да разбира „какво пак искат тези в София“. На този процес ще помага и разширяващата се география на протеста. И като сеизмични вълни по цялата държава ще се разпространява усещането, че „тези вече не важат“.

 

Усещане, което отдавна добре познават и сините, и червените.

Подкрепата за традиционната десница рязко спадна с идването на ГЕРБ на политическата сцена дотам, че тя остана без представители в настоящото Народно събрание и в 42-ото. Десните ту успяваха да излъчат 15 (в 41-я парламент) или 23 (в 43-я) народни представители, ту изпадаха под границата на 4-те процента, необходими за влизане в законодателния храм.

Подкрепата за БСП също бе силно еластична – от 2009 г. насам социалистите имат ту 40, ту 80 депутати – верен признак, че когато ядосат своите, те не отиват да им гласуват.

Досега ГЕРБ не познаваше това явление.

Въпросът днес е дали и партията на Бойко Борисов ще тръгне по този път или ще успее да се стабилизира на границата на около един милион избиратели (през 2009 г. за ГЕРБ гласуват 1,6 млн. души, през март 2017 г. – 1,147 млн. души).

 

С един милион вота зад гърба си ГЕРБ е основен фактор в българския политически живот. Незаобиколим.

Но, ако подкрепата за днешните управляващи се срине наполовина, както се е случвало с други партии и ГЕРБ вземе около 500 000 гласа, това ще я приравни на останалите политически сили в парламента. Няма вече да може да задава политическия тон.

Още по-зле ще бъдат нещата, ако БСП се стабилизира около гласовете, които взе през 2017 г. – 955 хиляди.
ДПС обикновено взима около 300 хиляди гласа.

 

Но не е ясно как ще се развиват нещата около „Да, България“. Партията има потенциал да скочи много над традиционната подкрепа за десницата в добрите й години. И да се бори за мястото на лидер, задаващ посоката на развитие на страната.

Независимо че ГЕРБ е единствената партия в най-новата българска история, която успява три пъти да излъчи правителство, стабилизацията около милион гласове е малко вероятна.

Защо? Просто доверието в ГЕРБ ще бъде разклащано и „ръфано“ от най-различни фактори и посоки. Колкото повече се бави предсрочният вот, толкова повече разни хора ще се преориентират – от нагаждачите чиновници до нагаждачите бизнесмени.

И Цветан Цветанов например е такъв фактор. Бившият втори човек след Борисов в ГЕРБ неуморно ще вади неща от кухнята, които може и да не му помогнат да спечели място в парламента, но мощно ще подриват доверието в бившата му партия. Дори когато Цветанов говори познати неща, от неговата уста те ще звучат по съвсем друг начин, отколкото, ако ги казват Корнелия Нинова или Христо Иванов, например.
Друг такъв фактор са кметовете, особено на областни центрове.
За работата по време на кампания те са изключително важни. И би било много погрешно, ако в централата на ГЕРБ броят тяхната подкрепа за дължима по дефиниция.

Да питат старите сини и червени кадри, те ще им разкажат интересни истории. Как в най-голямата изборна жега „нашият кмет не си мръдна пръста да помогне – една кола не даде, един салон не осигури“.

Казват, че министри на ГЕРБ при посещението си в N-ска община вече усещат на гърба си еманципацията на градоначалниците – оказва се, че никой не се е погрижил да осигури прилично присъствие и високите гости са принудени да държат речи в празни зали. Почти всички областни центрове и голяма част от по-малките градове са в ръцете на ГЕРБ, но ако партията тръгне да се срива, кметовете им като нищо ще се изпълнят със съзнанието, че са „избрани да служат на всички хора“.

 

Може да се дадат много примери от миналото, когато един кмет последователно е издиган от най-силната в момента партия, забравяйки, че в началото на кариерата си е бил син или червен.

За хората на държавна и общинска служба вече стана дума – надали ще се смятат длъжни да демонстрират лоялност към ГЕРБ на предстоящите избори – та те служат на държавата и на всички нейни граждани! Всяка „калинка“, назначена и на най-незначителната държавна работа, ще служи за оправдание на смяната на партийната посока.

В привързаността си към ГЕРБ внезапно ще бъдат разколебани и редица бизнесмени, които, за да им вървят делата в навечерието на всеки избор спретваха по един банкет за служителите си, на който шефът задължително даваше насоки как да се гласува. И повечето хора се съобразяваха, защото особено в малките общини всички се познават и когато сметката на гласовете не излезе, отклонилите се от правата линия лесно биха могли да бъдат изчислени. Точно тези бизнесмени, усетили, че вятърът сменя посоката си, ще запеят друга песен – където седнат – станат, ще разправят как са им извивали ръцете ГЕРБ-аджиите. И гражданството ще слуша и ще вярва, все едно дали е истина.

Такава е съдбата на всички партии, когато тръгнат да слизат от върха.

Невъзможността да се прилагат станалите обичайни политтехнологии също ще режат гласове от управляващите днес.

За какво става дума?

Символ на ГЕРБ станаха недействителните бюлетини, каза в понеделник сутринта в телевизионния ефир депутатът от БСП Георги Свиленски.

 

Социалистът не каза нищо ново. Червените, а и не само те, отдавна говорят, че ГЕРБ манипулират изборите, че са отработили тактика за „производство на недействителни бюлетини“, че купуват цели секционни комисии, в които след това почти не се оказват гласове за други партии, освен за ГЕРБ. В София и на последните общински избори имаше секции без нито един „различен“ глас. Нещата добиваха комичен оттенък, когато това се оказваха секции, в които гласува съответният кандидат на БСП.
Представители на десницата пък се оплакваха, че не са „видели“ своята преференция в изборните протоколи. Което създаваше основателни подозрения, че и гласът им не е бил отчетен за този, за когото е подаден.

След президентските избори през 2011 г., проведени заедно с местните, президентът на ПЕС Сергей Станишев направи цял филм за нарушенията по време на вота и го прожектира в Европейския парламент в Брюксел, защото разликата между победителя Росен Плевнелиев и кандидата на левицата Ивайло Калфин бе 164 947 гласа, но недействителните гласове бяха 104 840 гласа на втория тур. А на първия – цели 230 хиляди!

Тогава никой не се впечатли, политическият тренд не бе в полза на левицата. И миналата есен не беше, когато на местните избори в столицата се оказа, че в ромските секции масово се е гласувало за Йорданка Фандъкова (тя спечели с 20 366 гласа).

Но днес анализатори в хор повтарят, че най-големият ужас на ГЕРБ от служебен кабинет на Румен Радев е, че не те ще правят изборите.

По конституция президентът Румен Радев е длъжен да състави служебен кабинет, дори изборите да се проведат ден преди изчитането на мандата на 44-ото Народно събрание – 26 март 2021 г. Конституцията е категорична – мандатът на парламентът може да се удължава в случай на война или друго извънредно положение, но когато той се прекратява предсрочно парламентът бива „наказван“ със служебно правителство. Защото се е провалил в основната си функция – да излъчи работещо правителство.
Държавният глава няма как да вземе цялата власт за дълго, каквито обвинения звучат от лагера на ГЕРБ. Защото той разпуска парламента и насрочва нови избори с един и същ указ.

Но най-голямата опасност пред ГЕРБ сега не е „чуждият“ президент Румен Радев (ако на „Дондуков“ 2 седеше Цецка Цачева Борисов сигурно по би бил склонен да подаде оставка).

Нито всекидневните акции на Христо Иванов.

 

А самата ПП ГЕРБ.
Колкото по-рано поеме по пътя на предсрочните избори, толкова повече партията ще съхрани своята мощ, усещането за сила, което все още излъчва, доверието на по-голямата част от избирателите си. Защото ще има шанс тя да спре протестите, изпълнявайки основното им искане. А не да се надява те да спихнат по ваканционни причини и цял август да се моли да не избухнат с нова сила през септември.

Колкото и невероятно да звучи на фона на пълните площади, Борисов все още има шанса да се заяви като силния човек, който кара влака в държавата.

Но с упорството си да стоят на власт на всяка цена управляващата партия ГЕРБ и Борисов като нищо могат да се докарат дотам да се влачат по корем и да очакват като избавление от мъките края на мандата си.

 

epicenter.bg