Едночасовите му „размисли“ опитаха да прикрият големите му страхове:

1. Че пак не е първи по рейтинг.

2. Че ще се правят избори по нов Изборен кодекс, над който той няма контрол.

3. Че изборите ще са само с машини и ГЕРБ няма как да фалшифицира резултатите.

4. Че партиите в НС не изпълняват волята му и не може да ги купи (А от безсилие ни нарече „токсични“ и „новите варвари“).

5. Че ревизията започна.

6. Че в парламента се създаде мнозинство на почтените. Не на жадните за власт. И то постави Борисов в периферията.

7. Че до дни ще се роди служебен кабинет, който да освети чекмеджето и управлението му.

8. Че сме най-бедните в ЕС след 11 години негово управление и вече няма как да хипнотизира хората, че са богати с 800 лв. заплати и под 300 лв. пенсии.

9. Че му остава само да лъже, за да внушава касиране на следващите избори и политически хаос заради свалянето му от власт.

Страх. Защото знае, че вече и във Фейсбук не го следват, че доверието на хората в него е изчерпано, че с партията му никой няма да разговаря, че е в пълна изолация, в началото на края. Ненужен. И сам.

Започваме Светлата седмица с първата направена крачка: България може и без Борисов. Втората е той да остане в периферията. Третата е да преобразим страната. С нашето единство и с почтени усилия.