Проф. Иво Христов: България няма място в този конфликт

 

 

 

“Надявам се, че ще има здрав разум в американския генералитет, какъвто той е доказал многократно. Има пряка връзка между висшето руско военно ръководство и американското ръководство в Пентагона по този въпрос. Тъй като в противен случай ситуацията действително може да излезе от контрол. А ядрена война, въпреки глупостите, които се говорят, че тя можела да бъде локализирана, поетапна и т.н., много бързо може да ескалира. Почне ли размяната на ударите, това означава край”

 

 

 

Това заяви проф. Иво Христов в предаването „Не се страхувай“, с автор и водещ Васил Василев, 28.02.2022, Евроком

 

 

 

В. ВАСИЛЕВ: В четвъртък, 25.02.2022 г., в 5.30 часа сутринта, бе даден ход на нещо, което се превръща в събитието на XXI век. Руски войски навлязоха в Украйна, за да защитят населението на Донецк и Луганск, но и да денацифицират и демилитаризират страната, както обяви Путин. Съединените щати наложиха на Русия санкции, алтернатива на които, според Байдън, би била Трета световна война. Веднага след това Путин постави стратегическите сили за ядрено възпиране – т.е. ядрената триада на Русия в положение на специална готовност, което може да значи, че са с „пръст на копчето“. Светът застана на ръба на атомната катастрофа.

Аз помня Карибската криза от 62-ра година и се опасявам, че Украинската криза може да е още по-критична. За да разгледаме конфликта – той не е един, тук са преплетени много конфликти, тук е един гордиев възел, – съм поканил в студиото и проф. Иво Христов, предпочитания от зрителите събеседник в «Не се страхувай!».

Как ще коментирате реакциите на властта тук, в България, на Украинската криза?

И. ХРИСТОВ: Аз от известно време се намирам в съзнателно избрана вътрешна емиграция по отношение на голяма част на случващото се в България на публично ниво, тъй като това е нещо, което засяга и осквернява базови човешки разбирания за морал, за почтеност, ако щете – за човешка гордост и достойнство. Така че как мога да коментирам? За пореден път правим това, което, за съжаление, е характерно за българските елити след 1912-та г., имали сме възможност да го кажем тук, във Вашето студио – опит за опортюнизъм и нагаждане, с оглед на ситуацията. След славната Първа балканска война, оттам нататък нещо с този народ, с неговия елит се случи и от най-гордия народ, бих казал, на Балканите, се превърнахме в народ, който се опитва да оцелява с цената на всичко. А цената понякога е за сметка на достойнството.

В. ВАСИЛЕВ: Няколко дни преди операцията да бъде обявена Зеленски съобщи, че се стреми към анулиране на Букурещкия меморандум и всъщност показа желание за създаване на собствена ядрена бомба. Украйна имат технологичните възможности за това. Това ли беше причината за операцията? Това ли беше поводът?

И. ХРИСТОВ: Това се нарича casus belli – повод за война, едва ли това е причината. Тези операции се планират дълго време, това не е спонтанно.

Имаше няколко подхвърляния от страна на Путин, на които не бе обърнато внимание. Първото, което той каза: «Защо ни е този свят, ако в него няма Русия, няма място за Русия?» След това той беше съобщил и нещо друго: «Ние ще отидем направо в Рая, а те няма да имат даже време да се помолят!» Предполагам, че това е било отдадено едва ли не на някакво словестно изхвърляне на руския президент, но очевидно там има разбиране за това, че Русия е притисната до стената, че тя няма накъде да отстъпва повече.

Веднага искам да подчертая, че ние всъщност коментираме конфликта в Украйна, но това не е конфликт между Русия и Украйна. Това е конфликт между Русия и Съединените щати. Ако погледнем малко по-широко картината, за управляващите среди в САЩ е ясно, че времето работи срещу тях. Икономически, технически, военно, статуквото се променя и от прочутия еднополярен свят, който беше обявен с така наречения «краят на историята» – в Окояма 1990-91-ва година, с едноличен доминион лидер – Съединените щати и клиентела, световна.

Постепенно се очерта жестокият факт, че Китай се еманципира, драконът литна и че някъде към 2030-та година той вече няма да може да бъде спрян икономически, военно и военно-технически. В момента Китай има най-големия военноморски флот в света, той вече надмина САЩ. Това все още не означава нищо, все пак тук говорим за качество, за военно майсторство и т.н., но това е факт.

На следващо място, очевидно е, че Русия се еманципира и излиза от 30-годишно унизително съществуване – това, което е Русия, така наречената Руска федерация, като остатъчна Русия от голямата, историческа Русия – Руска империя и след това Съветски съюз.

На трето място, най-опасните, така да се каже, светлинки за господстващия елит във Вашингтон, е опитът за еманципация на Европа, която беше държана в положение «партер» повече от 45 години, с благоприятния мотив, че Европа е пазена от съветския ексапнзионизъм и затова бяха наложени съответните две организации: НАТО и Европейски съюз – икономическата и политико-военната. След отказа на Съветския съюз да участва в Студената война, започнаха да се чуват сериозни гласове за някаква геополитическа самостоятелност на Европа, на големите държави в Европа – най-вече Германия и Франция. Ясно е, че това доведе и до опасни колаборации между водещи европейски държави и техните икономики – пак Германия и Франция, и Италия отчасти – с големите ресурси, които предлагаше Русия. И това можеше да доведе до синтез между руските ресурси и, разбира се, европейската технология, разбирайте германската основно, като това поставя под съмнение господството на Съединените щати в Евразия – най-важния континент на Земята. Поради тази причина, това трябваше да бъде прекратено.

Според американски анализатори се счита, че в триъгълника, който се очерта – Русия, Китай и САЩ, Русия е слабото звено и че Русия трябва да бъде елиминирана час по-скоро. А това може да стане с концентричен удар, вътрешен – вътрешен преврат и външен – натиск по военния лимес. Затова бяха организирани опитите за нежни революции в Беларус, които не успяха. Затова беше и извършен преврата 2014-та година в Киев, тъй като Украйна трябва да играе именно ролята на Casus belli – повод за война.

В. ВАСИЛЕВ: И в Казахстан беше направен също опит…

И. ХРИСТОВ: Да, и в Казахстан, но Украйна е изключително опасна като геополитическа територия, защото разполага с военно-технически ресурс, наследен от съветско време, съчетан, разбира се, с добра помощ отвън. И последната черта беше опитът Украйна да бъде вкарана в НАТО.

Тук трябва да бъде ясно казано, че това означаваше, че ако бъдат разположени модерни военни инсталации в Харков – където в момента се водят военни действия – полетното време от Харков до Москва е под 5 минути. Това означаваше реално, че Русия беше поставена в положение или сама да си направи публично харакири, или да извърши нещо, което да отдалечи тази опасност.

Аз лично смятам, че САЩ поставиха Русия в цугцванг, т.е. каквото и да направи, да сгреши. Ако Русия не реагираше на всичкото това – а тя не реагираше, или поне не както трябва, може би нямаше ресурса – то щяха да се случат събития, и в крайна сметка руският режим да бъде сменен. И Русия да бъде използвана, което всъщност е по-далечната цел, като стратегическо средство за натиск срещу Китай – Китай да бъде обкръжен от всички страни и да бъде елиминиран единственият в момента реален, така да се каже, кандидат за славата – Китай, който пък може да елиминира САЩ.

Ако пък Русия реагираше, както стана в случая с войната в Украйна, то тогава се изпълнява комплекса от задачи. И най-големите скептици от евролидерите ще бъдат убедени, че Русия е агресор. Европа ще бъде строена под военна нога, ще бъдат прекратени всички икономически и политически връзки между Европа, еманципиращата се доскоро Европа, и Русия. Ще бъдат прекатени всички опити за евразийска интеграция. Ще бъде елиминирана възможността Америка да бъде елиминирана от Континента.

Нещо повече – ще бъдат подложени буквално във военен режим двете части на Евразия. От една страна, това е Европа, под формата на НАТО, и от друга страна – от другата страна на Евразия – вече е създаден военният съюз АУКУС /Aukus/ – Англия, Америка, Австралия и Нова Зеландия, насочен директно срещу Китай, към който трябва да привлечем, разбира се, непотопяемия „авианосец“ на Щатите – Япония и Южна Корея – доста мощна в икономическо и във военно отношение страна. Така че се очертават двата полюса, между които трябва да бъдат „изпечени“, образно казано, геополитическите противници на еднополюсния ред – Китай и Русия.

Всичко това доведе до руския ултиматум от 15 декември миналата година, на който много хора не обърнаха внимание и досега не разбират и не обръщат внимание: проблемът не е в Украйна, пак казвам, тя е само casus belli – повод за война. Това беше ясно казано и някои го квалифицираха, едва ли не, като руско изхвърляне – че Русия иска лимеса, военностратегическия лимес на Съединените щати да бъде изнесен към линията от 97-ма година, т.е. да се изпразни НАТО от съдържание. Нападателните оръжия да бъдат изнесени на 3000 км., образно казано, от руските центрове за вземане на решения – икономически, военни и политически. Това означава пренареждането на сферите на влияние в Европа, а оттам – и в света. Някои помислиха, че това е просто блъф, който Русия използва, за да вдига, така да се каже, цената си в бъдещи преговори.

Очевидно е, че днешното руско ръководство е решило да играе „ва банк“, докрай. В този смисъл, вчерашната публична заповед, която неслучайно беше демонстрирана по телевизията, на Путин към министъра на войната Шойгу и началника на генералния щаб Герасимов, ясно показа, че те са готови да отидат докрай и рязко вдигат мизата. Това, което мен ме безпокои в Западния свят, е, че в огромната си част, там има лидери, които, меко казано, не притежават качествата за съответната ситуация, не разбират, нямат психоменталното разбиране, те са продукт на един всепозволен, хедонистичен свят, който на всичкото отгоре е бил досега и безнаказан.

Те си позволяваха да “наказват” страни като Югославия, като Афганистан и т.н., тъй като знаеха, че няма да бъдат ударени, че, грубо казано, противникът насреща не е противник. Той не е равен военностратегически с тях. За първи път срещу тях има изправена една двойка, която е равна в своята съвкупност – Китай и Русия. И това, което допълнително ме притесни, а аз не съм от плашливите, е, че Китай от началото на операцията в Украйна е изкарал военноморския си флот в Тайландския проток. Обикновено се изкарва по-голямата част от флота в открито море в два случая: когато се очаква война или когато ще участвате вече в бойни действия вие самите. Така стана и с руския флот в Източното Средиземноморие и в Черно море. Така че мизата е много високо вдигната, залогът е огромен, а ситуацията е зловеща.

В. ВАСИЛЕВ: Тоест очертават се два варианта. Единият вариант е САЩ и западните съюзници да приемат това, което Русия и Китай искат, и да се съгласят с този триумвират, така да го наречем. А другият е катастрофата. Виждате ли някъде среден път?

И. ХРИСТОВ: Иска ми се да има такъв! Проблемът е “Hic Rhodus, Hic salta” /прен. Докажете тук и сега/.

Когато Русия отправи ултиматума си към Америка, защото това е ултиматум към Америка, европейските така наречени «партньори» нямат никакво значение в случая, това беше ултиматум, както каза известният израелски аналитик Яков Кедми, ултиматум към самата Русия и нейния елит. Като си казал «А», трябва да кажеш и «Я». Когато толкова високо си вдигнал мизата и след това, поради някакви причини, тръгнеш обратно, така да се каже, от тази висока планка, която си вдигнал в своите изисквания, това ще бъде катастрофално за режима в Москва и за Русия, с нейните претенции да бъде велика сила.

От друга страна, ако пък Западът наистина изпълни ултиматума, това ще бъде началото на неговия край. При варианта, че НАТО е „книжен тигър“, не може да даде никакви гаранции за нищо, това ще означава, че на хоризонта са се появили не просто претенденти за световната слава, а претенденти с реални военно-технически мускули, които те показват.

Поради тази причина ситуацията е, бих казал, в много отношения драматична и тя е много по-драматична от Карибската криза, тъй като тогава, първо, ситуацията е била изчистена във военностратегическо отношение. Истината е, че тогава САЩ са били многократно по-силни от Съветския съюз в ядрено отношение. Съветският съюз не е разполагал дори със сравним потенциал с този на Съединените щати, затова Кенеди и генералитетът около него са си позволили да отправят ултиматум към Хрушчов и Съветското военно ръководство, че ако не изтеглят ракетите, следва ядрен удар. Не само към Куба, а въобще към Съветския съюз като такъв. Но пък Съветският съюз е балансирал това с огромно конвенционално превъзходство на европейския театър на военни действия.

Сега нещата са точно обратните, те са асиметрични и аз не изключвам, а и в руската военно-стратегическа доктрина – много хора не обърнаха внимание на това – ясно беше записано, че Русия ще използва ядрено оръжие дори в конвенционалния конфликт, когато са поставени под въпрос нейните стратегически национални интереси и съдбата на държавата. Във Вашето предаване и миналия път казах нещо, което отново ще повторя: правото да се използва тактическо ядрено оръжие е смъкнато на по-ниско оперативно ниво, което означава, че може би, не дай си Боже, при определени обстоятелства може да се прибегне и до това. Нещата въобще не опират до Украйна, както, прощавайте, нашата папагалска преса пише.

В. ВАСИЛЕВ: Тя е толкова далече, въобще нашите медии са толкова далече от това, което става, че просто не можем да си представим!

И. ХРИСТОВ: За умрял или добро, или нищо!

В. ВАСИЛЕВ: Има един интересен елемент – когато 62-ра година американските генерали искат от Кенеди разрешение да започнат подготовката за ядрена атака срещу Съветския съюз, Кенеди ги пита: «Сигурни ли сте, че нито една ядрена бомба няма да падне на американска територия?» И генералите казват: «Не.» И тогава Кенеди казва: «Край на операцията.» И започва дипломацията. Сега вероятността САЩ да бъдат поразени от руските ядрени ракети е многократно по-висока. Защото в технологично отношение Русия е отишла безкрайно по-далеч в тази посока. Няма ли това да накара американците да разберат от каква опасност са застрашени? Те винаги са били извън всякакви военни действия. Всичко става в Европа, в Тихия океан.

И. ХРИСТОВ: Точно така. Всъщност събитията тук, в Евразия, се повтарят с една досадна, така да се каже, повтаряемост вече 30 години. Първо англичаните, а след това и техните наследници, американците, ги използват по един и същи начин: винаги „разделяй и владей“, винаги сблъскване на големите геополитически противници, които могат да поставят под въпрос доминитета на Англия и след това на САЩ в световен мащаб. Те се смилат помежду си и след това идва съответно морската сила и обира плодовете от победата. Така беше и във войните с Наполеон, така беше и с Първата световна война, така беше и с Втората световна война, в една значителна степен. Т.е. там винаги се изхожда от презумпцията, че те ще бъдат недосегаеми.

За първи път ситуацията не е такава. С анонса от вчера, че стратегическата ядрена триада на Руската федерация е поставена в предпоследната фаза, защото следващата е просто изстрелване на ракетите, както се досещате, това ясно показва, че мизата е вдигната и че въобще, не дай си Боже, конфликтът няма да бъде локализиран в рамките на Европа и на Евразия като цяло. Той веднага ще стане глобален, а под глобален се разбира, че ще бъдат нанесени ядрени удари срещу потенциалния противник от другата страна на Океана.

Има и нещо друго. Надявам се, че ще има здрав разум в американския генералитет, какъвто той е доказал многократно. Има пряка връзка между висшето руско военно ръководство и американското ръководство в Пентагона по този въпрос. Тъй като в противен случай ситуацията действително може да излезе от контрол. А ядрена война, въпреки глупостите, които се говорят, че тя можела да бъде локализирана, поетапна и т.н., много бързо може да ескалира. Почне ли размяната на ударите, това означава край.

В. ВАСИЛЕВ: Даже руснаците обявиха, че откъдето и да дойде удар срещу тях, ядрен удар, първите, които ще бъдат поразени ще са Съединените щати.

И. ХРИСТОВ: Да, той Путин се изрази евфемистично тогава, ако си спомняте, той каза: «от центровете за вземане на решения.» То е ясно кой е центърът за вземане на решения, той е един.

В. ВАСИЛЕВ: Добре, как е тук обстановката, как оценявате тук обстановката? Имаше едно проучване на сайта «Епицентър», според което 27 % от българите са против руската операция в Украйна и останалата част – 73% подкрепят. Смятате ли, че това отразява настроенията в българското общество?

И. ХРИСТОВ: Българското общество е русофилско. Това е огромен проблем за българските елити, които винаги са били прозападни. Тази разчекнатост е визирана още от цар Борис, ако си спомняте. Има включително сентенция, че „единственият българофил бил царят“. Но ситуацията в страната е изключително напрегната в това отношение. Ние се намираме във военен, икономически и политически блок, който е насочен срещу Русия. От друга страна, голяма част от населението е русофилско или пък поне благоприятно настроено към Русия поради културни, исторически и всякакви други причини. Не бих казал същото за нас, защото една част от младото поколение е родено след 1990-та година, обаче, то в най-добрия случай е индиферентно.

За добро или за лошо, една част от това поколение вече ни управлява и резултатите ги виждаме. И то в драматични за Отечеството времена! Без колебание ще го кажа. Това са хора, които нямат никаква представа за спецификата, за драматизма, за дълбочината на проблемите, за историческите аспекти на проблемите – това беше ясно показано и по казуса с Македония. Те нямат чувствителност за тази материя. Нещо повече: те я презират, смятат я за отживелица от буржоазното минало, както се казваше едно време през социализма.

От друга страна, аз лично смятам, а смятам и голяма част от българското население и от здравомислещия, все пак, български елит, че България няма място в този конфликт. Ние трябва ясно да кажем, че въпреки нашите ангажименти, ние нямаме място в този конфликт. Цар Борис, едно време, когато Камарата гласувала единодушно да обявим война на Англия и на Америка, с бурни ръкопляскания, както пише в стенографския протокол – аз съм се занимавал с това – царят привикал архитект Севов и казал: «Севов, можехте поне да не ръкопляскате!». Това трябваше да бъде казано ясно на тези, които след това бомбардираха София, та трябваше след това да се възстановява този град.

Така че ситуацията в момента е много по-опасна, поради простата причина, че разстоянието от Одеса до Варна е под 300 км. По права линия. Ние се намираме директно, не някъде далече, ние се намираме директно в периферията на конфликта и всякакви опити да бъдем засмукани в него са крайно антинационални. Нямаме място там.

В. ВАСИЛЕВ: Това го каза Стефан Янев съвсем ясно в писмото си и да се надяваме, разбира се, че все повече българи ще го разберат това нещо и ще подкрепят тази позиция, защото тя съвсем не означава, че ние сме против НАТО или излизаме от НАТО – не, това е просто българският национален интерес. Но има още един въпрос: Киев и другите основни градове в Украйна са почти обкръжени от руснаците. В същото време нататък се изпращат огромни количества оръжие и муниции, военни материали. Ако утре стане нещо, например разбра се, не беше потвърдено, че опозиционният лидер Медвечук е изчезнал от домашния си арест. Няма го, не се знае къде е. Може би е някъде и утре да образува някакво временно, друго правителство, например в Харков. И тогава какво ще стане? Какво ще стане с тези оръжия, които сега се изпращат? Ако режимът се смени? А той може да се смени след половин час!

И. ХРИСТОВ: Първото нещо, което трябва да кажем ясно, е, че ние не разполагаме с обективна информация за това, какво се случва в Украйна на базата на военните действия. Аз имам някаква информация, но дотолкова, доколкото тя може да бъде почерпена през ресурсите на интернет. Не мога да твърдя, че тя е достоверна, просто се опитвам да сравнявам много и различни източници. Второто нещо: на война, първото нещо е дезинформацията, както знаете. В този смисъл, да вярвате сляпо на която и да е от страните, означава, че просто Вие не сте за тази работа. Трето: досега поне, от логиката на военните действия, които се очертават, ясно е, че руската операция се осъществява, така да се каже, в традициите на близка лига, т.е. никакво спиране и превземане на укрепени пунктове, а тяхното подминаване с цел излизане на оперативен простор. Четвърто: ясно е, че огромната групировка на украинската армия, която се намира в Донбас, където е концентрирана по-голямата част от украинската армия, вероятно е попаднала в стратегически котел. Пето: ясно е, засега, поради ред причини, руските войски не влизат в Киев, така че той е полуобкръжен. Ясно е защо – за да не се влиза в градски боеве с всички имиджови последици. На следващо място, ясно е, че Западна Украйна, т.е. в далечина 4-те области – Лвовска, Ужгородска, Тернополска и донякъде Ивано-Франковска област, макар че Ивано-Франсковск летището беше бомбардирано, засега съзнателно биват оставени встрани от зоната на активните бойни действия. Макар че не се знае как ще реагира в един определен момент, ако има външна намеса. Вчера наприме са от Беларус са изстреляни няколко ракети “Искандер” по летището в Житомир. Ясно е, че Беларус започва да навлиза в активната фаза на тази операция. Това означава, че ако има концентрация на ресурси, военно-технически, те ще бъдат насочени евентуално към Западна Украйна, където вероятно някой си мисли, че може да направи Западноукраинско правителство, което да бъде отговор на руско такова в Харков. Мисля, че логиката на войната показва ясно, че ако се тръгне към такава операция, военните действия ще се разпрострат включително до полската граница. В това отношение има логика на желанията и логика на възможностите, и логика на фактическото състояние. И логиката на военните операции изключва политическата логика в това отношение.

Това, което на мен ми се струва на този етап, пак казвам, разумно от наша страна, е ние по никакъв начин даже да не се доближаваме до този конфликт. Това е българският национален интерес.

В. ВАСИЛЕВ: Да видим доколко ние и правителството, и властта ще спази българския национален интерес, много точно формулиран както сега, в този разговор, така и преди това от ген. Янев и това е българският национален интерес, който мисля всички разбираме.

И. ХРИСТОВ: Само искам да добавя нещо, чисто лично: аз съм роден в Киев. Случващото се в момента там е пълна трагедия, защото руснаците и украинците, които според мен са един народ, в момента са в една братоубийствена война. Никой не може да бъде щастлив от това. Колкото по-бързо свърши това, толкова по-добре за славянството и за всички нас!