Дете излиза от дома си, напуска училище или за миг остава извън погледа на близките си. След това започват телефонните обаждания, обикалянето на улици, гори и водоеми, разлепването на снимки и онова чакане, което няма край.
За едни семейства са минали дни. За други – година или две. За трети календарът е натрупал повече от две десетилетия. Децата от снимките не се променят. Родителите им обаче остаряват с един и същ въпрос – къде са?
Наталия – надеждата още е жива
На 30 юни 11-годишната Наталия Асенова изчезва от варненското село Константиново. По данни на полицията детето е било в компанията на 40-годишния Асен Антонов Симеонов, който също е обявен за издирване.
Още същия ден започва мащабна полицейска операция. Проверяват се адреси, автомобили, видеозаписи, постъпили сигнали. Издирването обхваща няколко области. Активирани са BG-Alert и AMBER Alert Bulgaria.
Всеки ден носи нова надежда.
Всеки ден завършва без отговор.
Към днешна дата Наталия все още е в неизвестност.
Ники – момчето, което сякаш се изгуби от света
Година и половина по-рано друго дете кара България да затаи дъх.
На 17 декември 2024 година 13-годишният Николай Илиев, когото всички познават като Ники, излиза от дома си в старозагорското село Конаре. Момчето е със синдром на Даун.
Онова, което следва, трудно може да бъде наречено просто издирване.
Стотици доброволци пристигат в селото. Полицаи, жандармеристи, военнослужещи, планински спасители, водолази. Дронове прелитат над горите. Следови кучета претърсват дерета, ниви и язовири.
Заедно с Ники изчезва и семейното куче. Когато то се прибира само няколко дни по-късно, надеждата отново оживява.
Но не за дълго.
Следите на момчето така и не са открити. И днес никой не може да каже какво се е случило с него.
Ивана – едно излизане от училище без път обратно
На 22 февруари 2024 година 17-годишната Ивана Георгиева е в училище в Дупница.
По-късно напуска сградата. Телефонът остава в класната стая. Камери заснемат момичето да върви само из града. Това е последната сигурна следа.
Следват дни на издирване, каквито Дупница не помни. Полицаи, доброволци и спасители претърсват гори, дерета, изоставени постройки и водоеми. Проверяват се десетки сигнали и различни версии.
Нито една не дава отговор. Повече от две години по-късно Ивана все още е в неизвестност.
Мариян – най-малкият сред тях
Най-малкото дете в този тежък списък е Мариян.
На 22 октомври 2019 година той е едва на година и половина, когато изчезва от двора на семейната къща в село Николаево, община Стражица.
Всичко се случва за минути. Започва издирване. Проверени са ниви, дворове, стопански постройки, водоеми и околностите на селото.
Мариян не е намерен.
Днес той вече трябваше да бъде ученик. Вместо това България още помни снимката на малкото момче с големите очи.
Повечето обявени за издирване деца се намират. Част от тях се връщат сами, други са открити след полицейски действия или с помощта на граждани. Именно затова всяко споделяне на проверена информация може да има значение.
Но има и случаи, при които търсенето постепенно изчезва от новините. Снимките се публикуват все по-рядко. Телефоните звънят все по-малко. Нови събития изместват старите истории.
За близките обаче няма стара история.
Няма „случай отпреди 24 години“, когато това е детето ти. Няма архивна снимка, когато все още оглеждаш лица по улиците. Няма затворена страница, когато никой не е казал какво се е случило.
Наталия, Ники, Ивана и Мариян са изчезнали в различно време, на различни места и при различни обстоятелства. Общото между тях не е мистерията. Общото е липсата на отговор.
А докато такъв няма, снимките им не трябва да остават само в архивите.
Глас нюз бг