Чета Ботев.
Чета Ботев и ми спира дъха.
Какъв устрем, каква битка на живот и смърт още на листа, а както знаем после и на истина…
И какъв език на омразата!
И каква нетолерантност спрямо свои и чужди изедници!
Чета Ботев, поглеждам през прозореца и виждам трима клошари заровени в казана за боклук, няколко тинейджърки пред магазина смучат по един фас и се псуват „мъжката“; някаква малоумна мутра с кола по-скъпа от апартамента ни, ругае майка с детска количка, задето се моткала докато пресича…
Чета Ботев и си мисля: Щом дори ти не успя да натикаш в ръцете на този скодоумен народ свободата, кой би могъл?! – и ме стяга сърцето…
И разбирам защо прокажената днешна власт неминуемо ще го забрани един ден – ами той е вреден за здравето ни, искам да кажа – за здравето на всеки роб.
Автор: Красимир Симеонов
Лентата