44-а БРОШКА! Лъснати обувки над вонливи нозе, малък номер. В парламента доста често говорят така, сякаш живеят с наочници!

44-а БРОШКА

Питалището отвори врати. Немалка част от 240-те сиротни души трябва да открият себе си. Този път доста по-често споменаваха „България“, „Българите“, дори „Народа“.  Това е очевиден напредък. Сега остава някой ден и наистина да мислят за Народа. Това изглежда непосилна задача за Брошката – но нека опитат. Нищо не зависи от нея – другаде играят покера, при това с белязани карти.

По време на кампанията някои кандидат- депутати се тръшкаха, че ако не успеят да променят нещо, ще напуснат.  Време е. Но никой няма да напусне този луксозен затвор – няма как да напуснат собственото си малодушие.  Лидерите вече обявиха алибито си: сега пък ще държат кокала заради Българското председателство на ЕС – и заради бежанците.  Народът ще почака.

/Кеворкизми за Брошката/

Да наричаш повечето от временните квартиранти на Парламента „политици“ е чиста клевета.

Парламентарните декларации са само някаква мокра кърпичка за изтриване на лекета, която обаче допълнително разлива петното.

Никакъв парламент не е в състояние да промени неандерталската същност на някои хора.
Лъснати обувки над вонливи нозе, малък номер.

В Парламента доста често говорят така, сякаш живеят с наочници.

В една държава, в която таксиметровите шофьори са по-важни от учителите, нещата очевидно не са наред.
Властта изпада в паника винаги, когато „бакшишите” наобиколят Парламента.

Когато слушаме какви ги говори онзи дръвник Хюсеин Хафъзов в Българския Парламент или какви ги върши Местан, неизбежно е да се сетим за турската пословица „Гледай устата, па готви щика“.

Телевизионните оператори на Парламентарния контрол вероятно получават тройни заплати, а сигурно и посещават специални курсове за самоконтрол – за да потискат мисълта, че съществуването на българската политика е някаква огромна грешка.

В празната Парламентарна зала някои сънливи депутати няма да трепнат, дори да им дадат да подържат за малко ядрена бомба.

Парламентът и депутатите са за журналистите лавка за тестостерон. Фалшив.

Покажете ми един-единствен българин, който все още е убеден, че „Съединението прави силата“ – девизът, който депутатите пре-мокрят от дълги години.

По-подходящи да красят фасадата на Парламента са думите на Апостола: „Всеки човек иска да е човек. Да дадем всекиму своето“.

Преди излъчването на Парламентарния контрол по телевизията трябва да има надпис, че той не се препоръчва за лица до 100 години.

Фройд би казал, че повечето депутати са имали проблеми с бавачката си.

Мнозина от депутатите имат популярността на членове на анонимен клуб на алкохолиците.

Време е да се направи паметник на „Силата“ – онази от иначе празната фраза „Съединението прави силата“.
И той трябва да представлява един гигантски среден пръст – насочен право в лицето на Народа.

Кеворк Кеворкян, Фейсбук