Брюксел призова правителствата да спрат енергийните субсидии за домакинствата и бизнеса

 

 

 

Брюксел призова страните от ЕС да започнат постепенно да премахват енергийните субсидии за домакинствата и бизнеса. Европейската комисия се подготвя да върне задължителното изпълнение на бюджетните правила за дефицит и дълг, които бяха в дерогация през последните три години заради войната в Украйна и пандемията.

 

 

Европейската комисия изложи в сряда своя план за връщане на Пакта за стабилност и растеж (ПСР), който беше спрян в началото на пандемията през 2020 г., като оттогава правителствата на страните от ЕС похарчиха огромни суми в подкрепа на своите икономики.

 

 

 

Освен това нарастващите цени на енергията, след като бяха спрени доставките на газ от Русия, накара държавите-членки да предоставят подкрепа на хората и бизнеса, които се изпитваха затруднения с високите сметки.

 

 

 

 

Сега обаче Еврокомисията заявява, че тези субсидии трябва да бъдат отменени. Изтъква се, че цените се нормализират, а бюджетните дефицити трябва да бъдат намалени.

 

 

Правителствата са похарчили 1.2% от брутния вътрешен продукт на ЕС през 2022 г. за енергийни субсидии и планират да похарчат 0.9% през 2023 г., показват данните на ЕК.

 

 

 

„Тъй като цените на енергията се понижават, трябва да преминем към постепенно премахване на повечето от мерките за подкрепа“, каза Валдис Домбровскис, изпълнителен вицепрезидент на Европейската комисия: „Времето за широкообхватна фискална подкрепа отмина. Време е да сменим предавката и да погледнем към бъдещето. От фискална гледна точка трябва да променим фокуса“.

 

 

 

Домбровскис каза, че ако подкрепата беше дадена само на най-бедните 40 процента от гражданите миналата година, разходите биха били намалени с три четвърти.

 

 

 

Субсидиите в повечето страни облагодетелстваха непропорционално богатите, които консумират повече, каза високопоставен служител на комисията: „Мерките не бяха много добре насочени и направиха малко за намаляване на потреблението“.

 

 

 

Еврокомисията обяви, че дерогацията на бюджетните правила, които изискват от страните да поддържат дефицит под 3% от БВП и дълг под 60% от БВП, ще бъде отменена в края на тази година.

 

 

 

 

Това означава, че от 2024 г. Брюксел вероятно отново ще започне така наречените процедури за прекомерен дефицит срещу държави-членки, където разликата между публичните приходи и разходите надвишава целта, каза еврокомисарят по икономиката Паоло Джентилони.

 

 

„Като се има предвид все още високата икономическа несигурност, ние решихме да не отваряме никакви процедури за прекомерен дефицит до пролетта на 2024 г.“, заяви Джентилони.

 

 

 

В насоките на ЕК за балансирането на националните бюджети е посочено, че консолидацията трябва да бъде постигната не чрез съкращаване на инвестиции, а чрез намаляване на текущите разходите.

„Нямаме нужда от строги икономии“, подчерта Джентилони.

 

 

 

До април всички страни членки следва да представят програмите си за фискална консолидация.

 

 

 

„Тези програми за стабилност и конвергенция трябва да поставят амбициозни фискални цели, които зачитат референтната стойност на дефицита от 3 процента от БВП и осигуряват път за надеждно, непрекъснато намаляване на дълга или за поддържането му на разумни нива в средносрочен план“, каза Домбровскис.

 

 

 

Комисията прогнозира, че бюджетният дефицит на еврозоната ще се разшири до 3.7 процента тази година. Очаква се броят на държавите-членки, които надхвърлят цифрата от 3 процента, да нарасне от 10 на 12 между 2022 г. и 2023 г., включително Италия и Испания.

 

 

 

Публичният дълг в еврозоната се очаква да падне до 92 процента от БВП през 2023 г.

 

Източник: „Дивидент“