Gazeta Wyborcza: Москва триумфира. Западът ще претърпи тежко фиаско заедно с Украйна

 

 

 

 

Вацлав Радзивинович, Gazeta Wyborcza

Русия триумфира, осъзнавайки, че победата е близо, пише Gazeta Wyborcza. От другата страна настроението е различно. САЩ свършват парите за Украйна и без тях Киев ще се предаде. В ЕС вървят непрекъснати кавги, спорове, колебания, страх. Западът не разбира, че сега губи не Украйна, а той самият.

 
В Москва настроението е все по-триумфално. Там вече определят датата за близката пълна победа. Но не Украйна е изправена пред заплахата от поражение, а ние, тоест Западът, сме изправени пред жестоко фиаско.

 

 

В календара на генерал-полковник Андрей Картополов, ръководител на парламентарната комисия по отбрана в руската Дума, както той сам наскоро призна, сега е „1944 г.“. Когато Червената армия в победоносния си марш вече се приближава до предвоенните граници на Третия райх, за да продължи към Берлин. Картополов, както и неговите колеги с големи генералски звезди (и дори самият „главнокомандващ“, въпреки че е само подполковник), виждат в украинско-руската трагедия великолепна, все по-успешна реконструкция на Великата отечествена война. Тоест конфронтацията между държавите на Сталин и Хитлер, която първоначално беше ужасно неуспешна за СССР, след това стана решителна и накрая триумфална.

 

 

Владимир Путин – ако това все още е той, а не неговият двойник „Василич“, както твърди проф. Валерий Соловей – отдавна не е бил в толкова добро настроение, не е изглеждал толкова ведър и самоуверен. Той е убеден, че неговите войски, подобно на Червената армия, след поражения на фронта и загуба на територии, вече са се научили да се бият, че имат много техника и хора, а украинската кръв изтича на потоци. Затова той повтаря лозунга на Сталин, който днес се чува навсякъде в Русия: „Победата ще бъде наша“.

 

 

А телевизията на Путин вече определи датата на триумфа. Това е 18 декември, когато на американците ще им свършат парите да помагат на Киев. Тогава Украйна ще се предаде.

„Следобед ще има капитулация. Вечерта ще има Парад на победата на и фойерверки“, радва се телевизионният пропагандист Олга Скабеева по канал Россия 1.

 

 

Самата тя, нейните колеги, както и хора от Кремъл са много доволни от многобройните публикации, появили се напоследък в западните медии, които показват, че западните лидери след неуспешното украинско „контранастъпление“ бързо губят желанието си да подкрепят Киев и призовават президента Владимир Зеленски да търси начини за постигане на споразумение с Москва.

 

 

В неделя главният глашатай на Кремъл Дмитрий Кисельов в своето авторско журналистическо предаване „Новини на седмицата“ (Россия 1) много дълго обсъждаше и цитираше редакционна статия от Wall Street Journal, радостно четейки пасажи за украински поражения, за това как Западът е раздразнен от порядките в Украйна и, разбира се, че Конгресът на САЩ няма да позволи на Джо Байдън да харчи пари за подпомагане на въоръжените сили на Украйна.

 

 

С една дума, капитулацията и Парадът на победата на 18 декември в Киев стават наистина реални.

Авторите на подобни черни прогнози, а те стават все повече, възприемат московския наратив, без да отчитат факта, че той до голяма степен се определя от руския изборен календар. Според него Путин ще има голям бенефис на 14 декември. Той ще говори както във формата „голяма годишна (миналата година нямаше) пресконференция“, така и в годишна (нямаше такава преди година) „Пряка линия“.

 

 

 
Трудно е да си представим как да съчетаем в едно цяло диалога на политик с журналисти и разговора на милостивия цар с неговите поданици. Освен това по време на тази церемония се очаква лидерът тържествено да обяви, че на 17 март 2024 г. ще участва за пети път в „президентските избори“. Така той ще трябва да действа с ролята и аурата на завоевателя на Украйна и целия Запад. За това събитие той се нуждае от определен пропаганден пакет – и днес той го има.

 

 

Ще му трябват още осезаеми успехи на фронта. До 14 декември неговите генерали трябва да превземат Авдеевка на всяка цена, дори с цената на живота на десетки хиляди войници, за да може стопанинът на Кремъл да изпълни поне едно от обещанията, които даде при започване на военните действия – да отдалечи вражеската артилерия от Донецк, така че градът вече да не е в нейния обсег.

Мащабна зимна офанзива на руските войски, която се прогнозира, включително и от полски експерти, обаче едва ли ще се състои.

 

 

Владимир Путин в предизборна и военна кампания

 

Вече е ясно, че „предизборната“ кампания в Русия няма да бъде военна. Путин все повече се представя за добрия господар, велик мислител и държавник, който спасява целия свят, защитава го от морално разложение, несправедливост, както и хегемони, които налагат волята си на другите, като възстановява „традиционните ценности“.

 

 

И днес той не може да си позволи голяма военна операция, резултатите от която да украсят президентската му кампания. На първо място, той вече няма и няма да има (особено след кървавото превземане на Авдеевка) човешки резерви.

 

 

Днес Кремъл изпитва все по-сериозни проблеми със съпругите на мобилизираните, останали на фронта от септември миналата година и загинали там. Жените настояват тези части да бъдат сменени. Но няма кой да замести тези изтощени войници, деморализирани от постоянен страх и психическо напрежение. Пропагандистите, крещящи на жените „да си затворят хубавите уста и да разберат, че съпрузите им защитават удобния им живот“, само наливат масло в огъня на протестите.

 

 

Путин не може и не трябва да бърза със зимната офанзива, защото тя би била рискована. И въпреки това той няма причина да бърза. Днес той е сглобил повече от 900 самонасочващи се ракети. До 17 март той може редовно да провежда масирани разрушителни обстрели на Украйна на седмична база (по-често безсмислени), показвайки, че непрекъснато постига военни успехи.

 

 

И след изборите, вече без да се съобразява с обществените настроения, Путин ще обяви обща мобилизация, ще събере поне милион резервисти и ще им даде оборудване, което руската оръжейна индустрия активно произвежда днес, като все повече набира скорост. И тогава, вече уверен в способностите си, той може да продължи напред до победата.

Триумфът му обаче съвсем не е неизбежен, както се страхува все по-голяма част от западната общественост.

 

 

За Кремъл победа може да бъде само унищожаването на Украйна като независима от Москва държава. Ако оцелее, макар и в намален вид, тогава цялата тази кървава авантюра на Путин ще бъде загубена. Ако Украйна оцелее и постигне успех по пътя на мирното развитие, това ще бъде катастрофа за днешна Русия.

 

 

Страховитият пример с Грузия

 

Владимир Путин беше много загрижен за ситуацията в Грузия в първите години от управлението на Михаил Саакашвили. Той беше уплашен от факта, че значителна част от руската публика аплодира успехите на този грузинец в борбата с корупцията, престъпния ъндърграунд, в реформите на полицията и административния апарат, както и европеизацията на страната. Многобройни бяха твърденията, че успехите на тази постсъветска държава показват, че Русия също може да се промени.

 

 

Грузия беше отклонена от този „опасен“ за Путин път в резултат на руската военна агресия и укрепването на позициите на проруския милиардер Бидзина Иванишвили в Тбилиси като благодетел и лидер на нацията.

 

 

Западните политици не разбират, че конфликтът в Украйна е тяхна собствена война

 

Но поражението на Русия – тоест спасяването на независимостта на Украйна – все още е реално. Това зависи преди всичко не от развитието на ситуацията на фронта, а от това какво ще се случи в кабинетите на западните политици.

 

 

Въпреки това, в момент, когато обещаващата „1944“ е на календарите в Москва, на Запад часовниците показват „шест и половина“ – така е описано състоянието на импотентност в популярния филм „Същият този Мюнхаузен“. Кавги, спорове, колебание, страх.

 

 
От дълго време се говори много за прехвърлянето на изтребители F-16 на украинските въоръжени сили, което ще обезсили съкрушителното превъзходство на руснаците във въздуха и ще защити страната и войските на фронта от ракети и бомби. Все още ги няма. Междувременно руската армия вече успя да се подготви. Тя подобри своята система за управление на въздушното пространство, оборудва своите изтребители с ракети, способни да свалят F-16 от голямо разстояние, и интензивно обучава пилоти да се бият с американски самолети.

 

 

Наистина ли беше необходимо да се забавя доставката на самолети, докато украинските пилоти не се научат да ги управляват? Не можеше ли – дори срещу много пари – да се вкарат в тях пилоти от други държави, които да вземат отпуск от частите си и доброволно да отидат да защитават Украйна?

Руснаците спечелиха битките при Иловайск през 2014 г. и Дебалцево през 2015 г. с военни „отпускари“, дошли в украинския Донбас с танковете си.

 

 
Украинците – дори и в днешната трудна ситуация – доказват, че след като са получили модерно оръжие, отлично го използват. Те получиха ракети Storm Shadow и изгониха руския флот от базата в Севастопол, получиха ракети ATACAMS и изгониха руските хеликоптери от летищата на фронтовата линия.

Генерал Валерий Залужни в неотдавнашното си прословуто интервю за британския седмичник The Economist говори не толкова за факта, че „конфликтът е стигнал до задънена улица“, а за това как да бъде измъкнат от тази задънена улица. Киев иска боеприпаси, самолети, ракетни системи, противовъздушна отбрана.

 

И той ясно демонстрира колко добре може да използва цялата тази технология.

 

 

Западът може да си го позволи

 

Руският военен експерт Михаил Ходарьонок изчисли още през юли, че днес САЩ разполагат с 560 системи HIMARS, които не използват, но са дали на Украйна само 24 единици. Същото, както твърди експертът, е и с F-16, от които те биха могли да изпратят поне 200 в Киев.

 

 
За съжаление, часовниците на западните политици все още показват „шест и половина“, въпреки че би трябвало да е 12 без 5. Представят си мирни преговори с Путин. Те не разбират, че за него мирът е възможен само такъв, какъвто е бил през любимата му 1945 г. – след безусловното капитулиране на врага. Те не разбират, че днес това е тяхната собствена война.

 

 

Защото след това поражение на Украйна, което Путин толкова желае, какъв ще бъде нашият великолепен демократичен свят с население шест пъти по-голямо от Русия и икономика 24 пъти по-силна от Русия? И цялата тази мощ не може да осигури на украинците дори обещаните за следващата година милион артилерийски снаряда. А диктаторът от Кремъл, подкрепян от гонените от икономически санкции джуджета от Техеран и Пхенян, май вече получи този милион, а сам ще произведе още два.

 

 

Русия постави ултиматум не само на Украйна, но и на Запада

 

След победата руснаците не само ще ни се подиграват. Те ще ни напомнят откъде започна всичко.

 

И всичко започна не на 24 февруари 2022 г., когато тръгна руската спецоперация в Украйна, а два месеца по-рано, през декември 2021 г. От ултиматума, в който Москва поиска – не от Киев, а от колективния Запад – не само да се откаже от влизането на Украйна в НАТО, но и да изтегли Северноатлантическия пакт отвъд границите от 1997 г., тоест от териториите на бившия социалистически лагер.

 

 

Ръководителят на московската дипломация Сергей Лавров тогава каза, че този ултиматум „не е меню в ресторант, от което можете да изберете каквото искате“. Трябва да се приеме изцяло. И ако не, тогава ще има конфликт.

 

Превод и редакция: Епицентър.БГ